- Джулия, превъплътяват не с новост. Но вие оказахте карикатурата за първи път ...
- Да, и чаках това много дълго време и мечтая за глас някакъв анимационен филм.
- И как си?
- Много интересно. Имам огромно удоволствие.
- не се случи това?
- Беше. Особено в края, когато гласът вече седи и все още трябва да говориш и да говориш. Но ми се струва, че във всяка работа, която искате да направите сто процента, понякога е трудно.
- Моля, кажете ни за вашата героиня.
- името й е Мери. Тя е прекрасно момиче. Много душевни, отзивчиви, винаги идва да помогне, ако някой се нуждае от него. И тя е червеникаво. (Смее се.) И нещо като мен в осемнадесет.
- И в детството си имахте ли любима героиня на приказки или карикатури?
- Наистина ми хареса Peppi копнеж. Наистина исках да бъда като нея. (Усмихва се)
Юлия Савичева, за да постигне в ролята, дойде в гласа на карикатурата в същите дрехи и със същата прическа като нейната героиня. .
- Но тя е отчасти дете. Били ли сте едни и същи?
- Частично да.
- А е в текущата ти героиня Мери нещо, какво изобщо ти харесваш?
- Труден въпрос. Във всеки случай тя има свой собствен характер, идеите си за живота. Но толкова дълбоко не мислех.
- Мария първоначално не много прости отношения с бащата ...
- Да, името му е професор бомба. Той живее отшелник. Мери се прибира в себе си, пита как има. И бомбата е отговорна за нея, че изучава малки малки мъже, които не са видими за никого, но всъщност съществуват и той иска да докаже на всички. Странно, нали? Така Мери, разбира се, не му вярва. Но само до момента, в който самата не попада в този скрит горски свят и не става толкова малък, колкото тези хора.
- Имате ли недоразумение с баща си?
- всичко е наред в семейството ми.
- Парцелът на карикатурата се разгръща в фантастичния свят. И в какво фантастично място някога посещавате?
- (мисли. - Ед.) Вероятно Южна Африка.
- Отпочинали ли сте там?
- Имаше един телевизионен проект, в който бях гост и имах късмет да прекарам няколко дни там.
В оригиналната карикатура Мери и нейния баща, професор Бомба казва на Аманда Сайт и Джейсън Судикис. Рамка от анимационния филм "Epic".
- И какво най-вече ударихте?
- Е, това е как да посетите друга планета. Точно както в Япония. В Япония е невероятно всички - сгради, техника, хора, как живеят там, тъй като те общуват, колко са обвързани с техните приспособления. Това е един вид луд свят. А в Южна Африка, напротив, всичко е свързано с природата. И аз стигнах до ужасна гръмотевична буря. Обикновено се страхувам от гръмотевица, мълния. Но това, което беше в Южна Африка, е само кошмар. Такова чувство, което стигате до ада.
- малките герои на карикатурата "епос" живеят в скрити от очите на горския свят. Повече ли сте градски хора или сте важни за единството с природата?
- Обичам да бъда в природата. Струва ми се, че тя дава сила. Особено когато сте постоянно в луд ритъм, живеете на луд графики, това помага да се отпуснете точно заради природата.
- И всички видове бъгове, паяци, гъсеници няма да ви плашат?
- Не се страхувам от насекоми. Ако е било ужасни огромни паяци, както в изпитанията във Форт Боярд, разбира се, бих се страхувал. Но в нашата лента изглежда като тарантулалов. (Смее се.)